Това е част от Пловдивския жаргон, ползван и след началото на тридесетте години на 20 век., предоставен ни от Александър Кондодимо.

абизан - гладен
аванта - полза, но не и присвояване
авер - приятел
ампе - глупак, луд
арабия - добър, разбран човек
арабия ли бе? - верно ли?
аяз - студено


Като допълнение към речника,  наши зрители предлагат и други лафове:

айляк - човек без работа
абдал - ахмак 
адаш - едноименник
алай - разходка по Главната




ала-бала - празни приказки, празни работи
Пловдивските лафове с буква "Б" - утре.

Очакваме и вашите предложения

alai ne e razhodka po glavnata, prostor 6iroko mesto ne6to takova moje da ozna4ava i roti/2 ili 3/ pod komandvaneto na komandir

ачкьопек - буквално "гладно куче", но се използва за гладен, без пари;
айсикана - айсиктир; анадънму - разбра ли?;
дългото възклицание"ааааа" - изказ на възмущение/какво става тука?;
алтафини - изперкал; особняк; амсикиджия - за нищо не става; аланкоолу - ей ти;
ашколсун; аферим; небезизвестното аман.
Алай и арамия са местите имена на видове маришка риба, използват се и за нарицателни.
Характерни за пловдивския жаргон са турските, гръцки и арменски думи, чието значение е изменено, за да се получи небивалия и колоритен каламбур.