Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2014 21:18 - Изцелението
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7082 Коментари: 22 Гласове:
16

Последна промяна: 07.01.2023 23:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                                image


 

ИЗЦЕЛЕНИЕТО
  Стоя пред изстиващото ти тяло и се питам? Само това ли беше пътят ни земен? Път от споделени радости, щастия, несгоди...?
  
Това ли е последното стъпало, което трябва изкачим и да се разделим с живота си? Точно тук ли трябва да чакаме нашата раздяла, за да поемеш нататък без да се простиш с мен? Затвори вратата и тръгна по-пътя към отвъдното... Стоя пронизан от съдбата ти и не мога да разбера, защо трябва първо ти да напуснеш този свят. Защо не бях аз първият? Може би защото имам повече грехове от теб за изплащане..?
     За нас слънцето завинаги залезе! Но за мен това е по рождение. Ти бе светлината в моя живот. Остана ми студ, тишина и вечният мрак на слепеца. Всички предмети около мен ослепяха. Унищожаващо тъмно и студено е сега без теб! Унижението на съдбата да не виждаш е неволята и съгласието на природата да остана във вечен мрак. Но дали слепотата ми е дар или наказание природно? Ето това не мога да кажа?
    Всичко близко се отдалечава в тъмнината на безумното ми ежедневие. Остана ми само за другар моята плачеща китара и котката с име Боаз. Сълзите пресъхнаха отдавна, а трептенето на струните смущават отчайващо тишината в мразовитата стая. Тази стая, в която ти беше топлина и светлина за моя живот.
    Сега намразих своя живот, но да живея без любов и без теб, мисля, че е невъзможно. Забелязвам, че всички неща полека  ме изоставят в самотния ми бит. Намразих вече всичко около себе си. Фасада от упорита монотонност и мрачни мисли кръжат в съзнанието ми.
Все още си спомням твоите думи:
- Искам да се омъжа за теб! Дванадесет години живеем вече заедно. Имаме си едно прекрасно момченце, което много те обича и ти се радва. Ти трябва да станеш законен родител и баща. Крайно време е да узаконим нещата! - каза ти и вероятно се взря в гримасата на лицето ми.
Обикновено разчиташе по този начин настроенията ми, защото знаеш от опит, че болката от слепотата е досадника, който ме преследва цял живот, мигновено мислите ми се превръщат в гняв, за да прикрия комплекса, от който страдам по рождение.     Слепият човек е много чувствителен... Когато  природата отнеме едно сетиво, за сметка на него човек развива друго сетиво, но с много по-чувствена стойност. Развиват се обонянието, чувствителността на пръстите, с които чете и усеща правилното разположение на предметите около него, слуховите възприятия и т.н. Незрящият човек става силно раздразнителен, когато някои предмети не са на мястото, където той знае, че би трябвало да се намират. Суетността я закачва на пирона, става твърд, решителен и безкомпромисен в контактите си с хората. Борбата с живота е първото нещо, с което проявява агресия, атакува пръв, за да не бъде атакуван, стъпква всичко, което се изпречи на пътя му и не прави никога компромис с действителността.
        Бях благодарен за грижите, които тя полагаше за мен. Търсех често сляпо интимността ти. Бях доволен и щастлив, когато ти откликнеше на желанията ми. Тогава ставах мек, нежен и гальовен в отношенията си с теб, което не е в характера на един слепец. Обаче близостта между двамата някак си избледня с годините, а въпросът ти ме намери неподготвен за отговор. Че съм сляп е ясно, разсъждавах аз, но защо трябваше през годините да показвам и духовната си слепота към жена ми. Почувствах се, като биологична същност, без някаква цена...

 Тогава отговорих:
  - Когато мога да опозная света, с удоволствие бих се оженил за теб, защото не искам да те наранявам с моята слепота, не желая да бъдеш жена на слепец, а животът със слепец е труден и непринудено жесток. Блокиран съм в дълбока жестока и постоянна нощ нощ, адска дупка от която няма измъкване.  
            - Това, че си незрящ, означава ли, че имаш скрита непоносимост към мен, защото аз съм зрящ човек или пък се комплексираш от фактите на съвместният ни живот?- попита ти, като се опита да скриеш разочарованието от отговора, но гласът й леко потръпна. Нервираше се, но се опита да бъеш любезна в границите на възможното!

        Слепецът в мен усети разочарованието на жената, която толкова много се грижеше за мен и детето ни. Тя стоеше замръзнала в ъгъла на стаята и не помръдна в очакване на положителен отговор. Взираше се  въпросително в лицето ми, а очите й гледаха ококорено, след което излезе разочарована от отговора ми. След малко се върна да вземе чантата си.
Тогава прошепнах:
  - Бих ти предложил да седнеш при мен, за да ти покажа колко много те обичам и съм ти благодарен.
     Знаеше, че аз не обичам да ми противоречи, макар и да не й беше до ласки в този момент. Аз протегнах ръка, за да я потърся. Искаше ми се да я прегърна, като в първият момент не успях да напипам женствеността й. Тя се отдръпна  в ъгъла на стаята. Беше като парализирана, но все пак намери сили да ми подаде ръка и аз се опитах да я целуна, но не успях. Бях твърде незрящ за да забележа тъжните искри в очите на жена си...
    С тези мисли се унесох и заспах. А ти като филм се превъплати  в съня ми. Усетих докосване по очите ми, топлината на пръсти... и в съня ми се появи ти, като фея от моите мечти.
   
Беше напуснала завинаги този свят. Извърши саможертва, за да донесеш изцеление на слепотата ми. Разсъних се, но не исках да отворя очи, защото исках още малко да се радвам на шареният и контрастен свят около мен. Вече не те съзирах като силует, а те виждах реално.Продължавах да стискам очите си, за да не се разочаровам от действителността...
    Усещам вече, че е близо сетният ми час. Ще се опитам да сложа край на тази горчива скръб. Отначало си помислих, че може би сънувам и цялото това неизбежно представление е един нарастващ кошмар, от който все някога ще се събудя, защото винаги така е ставало.
    Отлита времето! Накъде ли отива? Аз отдавна не градя надежда, че ще прогледна...


    И ето, светлина ме озари в клепачите. Замъгленият образ на девица стоеше до вратата с протегната ръка към очите ми. Това беше ти, моята прекрасна грижовна и любяща Фея.
    Виждах, виждах вече, но ти изчезна в мъглата, която те беше обвила с тайнствен воал. За първи път в сърцето си почувствах сладък стон. Опънат звънтящ лък на съдбата, която изстрелва проклетата си стрела, която се забива в моята гръд.
    Някой в тази вселена чу твоите молби за едно мое изцеление, а ти заплати цената. Ти си тръгна завинаги от мен, за да ме избавиш в този реален свят на слепотата ми. А душата се нуждае от изцелението. Сякаш времето спря! Как да очаквам тя да ме обича, когато аз самият не разбрах и не обичах себе си...
    Сега не съм сляп, но целият мой свят е някак си избледнял в очакване на любовта и тишината....и вече нищо не е същото!

aip55




 





Тагове:   съдба,   Орисия,   незрящ мираж,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много ме трогна бе, човек. Какво ...
24.10.2014 21:24
Много ме трогна бе, човек. Какво става? Пиши ми налични.
цитирай
2. aip55 - Много ме трогна бе, човек. Какво ...
24.10.2014 21:48
kushel написа:
Много ме трогна бе, човек. Какво става? Пиши ми налични.


Здрасти Куш! Нищо особено, в същност отдавна исках да напиша нещо за не-зрящите хора, а поводът е едно семейство, което преживя такава мъка.
Много ми помогна да напиша разказа и факта, че майка ми беше осемнадесет години сляпа. Само, които не е живял със слепец, той никога не може да се взре в жестоката действителност на слепият човек. За това се опитах да напиша по-щастлива развръзка/край на действието....
Благодаря ти за загрижеността и вниманието. Хубава вечер!
цитирай
3. bliz - Недостатъците се компенсират с доброта и отстъпчивост...
24.10.2014 22:17
Написаното е един ребус - опитвам се да разбера и да отделя вероятната действителност от художествената измислица.
Емоцията е силна, бързах към края с надеждата за щастлив край....но ти не искаш да има щастлив край.
Болката е допинга, който изтръгва от теб тези сладко засукани и привлекателно мъгливи изречения.
Не приемам поведението на "главния герой" - той практически е имал семейство, обществото е знаело за това, ако имало нещо за осъждане - то е направено вече, остава да бъде кавалер и да "дари" на любимата това , което тя иска - едно признание - да , ти си моя жена, да ти си ДОСТОЙНА да си моя жена! Неразбираемо заинатяване и неосъзнат егоизъм...
Но това не си ти надявам се.
Не ме съди, приемам написаното буквално , с непознати действащи лица и от една написана страничка се опитвам разбера целия им живот.

Нещата не се променят ако става въпрос за символична слепота, дори това прави поведението на "главния герой" непростимо. Трябва да плаче до края на дните си за изкупление. Да не е посмял да се влюбва- не му се полага .

Можеш да пишеш много по-добре от много "пишещи".

Животът е хубав!

Поздрави!
цитирай
4. анонимен - Ох, Айп, то зрящите едва живеят в...
24.10.2014 22:22
Ох, Айп, то зрящите едва живеят вече, какво остава за незрящите в тая жестока действителност.
цитирай
5. aip55 - Написаното е един ребус - опитвам се ...
24.10.2014 22:50
bliz написа:
Написаното е един ребус - опитвам се да разбера и да отделя вероятната действителност от художествената измислица.
Емоцията е силна, бързах към края с надеждата за щастлив край....но ти не искаш да има щастлив край.
Болката е допинга, който изтръгва от теб тези сладко засукани и привлекателно мъгливи изречения.
Не приемам поведението на "главния герой" - той практически е имал семейство, обществото е знаело за това, ако имало нещо за осъждане - то е направено вече, остава да бъде кавалер и да "дари" на любимата това , което тя иска - едно признание - да , ти си моя жена, да ти си ДОСТОЙНА да си моя жена! Неразбираемо заинатяване и неосъзнат егоизъм...
Но това не си ти надявам се.
Не ме съди, приемам написаното буквално , с непознати действащи лица и от една написана страничка се опитвам разбера целия им живот.

Нещата не се променят ако става въпрос за символична слепота, дори това прави поведението на "главния герой" непростимо. Трябва да плаче до края на дните си за изкупление. Да не е посмял да се влюбва- не му се полага .

Можеш да пишеш много по-добре от много "пишещи".

Животът е хубав!

Поздрави!


Нарочно в началото описах мислите си така, за да мога да вкарам елемента на несправедливата функция на природата към незрящите хора. В същност целта ми беше да покажа жестоката действителност за живота на слепите хора.
Разбира се, че приемам мнението ти, но това е действителността на озлобеният към съдбата си сляп човек. Поне така съм го видял в действителността.
Ух, че се ядоса на героят ми! Явно не можеш да се превъплътиш в неговият образ, за да разбереш, колко болезнен е животът на слепият човек...
Благодаря ти за коментара! Животът е хубав, да хубав е за тези които могат да виждат......
цитирай
6. aip55 - Ох, Айп, то зрящите едва живеят в...
24.10.2014 23:03
kushel написа:
Ох, Айп, то зрящите едва живеят вече, какво остава за незрящите в тая жестока действителност.


Шарж и пресилени специфични черти на съвремието ни, колкото и да не ни се иска...
цитирай
7. bliz - Жалко за жената, жалко за детето! Те са пострадалите.
25.10.2014 01:30
Добре- тежко е на незрящите, но тук се получава така:

"Нещастния - незрящ" остава да живее. а "щастливата - зряща" я няма на този свят!

Остава сираче едно дете - и за неговото положение трябва да помислим.

Един нещастен- незрящ унищожи живота на двама зрящи.

Смърта на жена му е всъщност неиното отмъщение, шока, който да го отрезви - платен с нейния живот. Трябвало на време да разбере, че този човек нищо не може да го направи щастлив. Тя се е почувствала унижена, неоценена. Прави му толкова жестове- обича го, ражда му дете, с него е, иска да е негова СЪПРУГА. Буквално му се е "постлала", а той си позволява да бъде доминант.

Според мен не си критичен към главния герой, той е "абониран" за твоето съчувствие и го получава като дар. Този човек е имал отговорности, но се е искало малко от него - да приеме жената до него като Съпруга. Той има вина, която не се извинява с неговата слепота. Има и един такъв егоистичен момент, дори неосъзнат - прави хората около себе си нещастни, за да са в "унисон" с негото нещастие и така по малко го боли.

Има и други незрящи, които всеки ден са благодарни за любовта към тях и около тях е леко и "топло". Случаят е специфичен.

Жалко за жената, жалко за детето! Те са пострадалите.

Каква е ползата от неговото изцеление?

Изцелен ли е изобщо?

Ти си имал незряща майка. а аз съпруг виждащ "слепец" и всеки гледа на случая от неговия си опит.

Твоето превъплащение е майсторски направено, много си добър!

Чакам твоята ода на радостта!

Поздрави!
цитирай
8. aip55 - Добре- тежко е на незрящите, но тук ...
25.10.2014 03:16
bliz написа:
Добре- тежко е на незрящите, но тук се получава така:

"Нещастния - незрящ" остава да живее. а "щастливата - зряща" я няма на този свят!

Остава сираче едно дете - и за неговото положение трябва да помислим.

Един нещастен- незрящ унищожи живота на двама зрящи.

Смърта на жена му е всъщност неиното отмъщение, шока, който да го отрезви - платен с нейния живот. Трябвало на време да разбере, че този човек нищо не може да го направи щастлив. Тя се е почувствала унижена, неоценена. Прави му толкова жестове- обича го, ражда му дете, с него е, иска да е негова СЪПРУГА. Буквално му се е "постлала", а той си позволява да бъде доминант.

Според мен не си критичен към главния герой, той е "абониран" за твоето съчувствие и го получава като дар. Този човек е имал отговорности, но се е искало малко от него - да приеме жената до него като Съпруга. Той има вина, която не се извинява с неговата слепота. Има и един такъв егоистичен момент, дори неосъзнат - прави хората около себе си нещастни, за да са в "унисон" с негото нещастие и така по малко го боли.

Има и други незрящи, които всеки ден са благодарни за любовта към тях и около тях е леко и "топло". Случаят е специфичен.

Жалко за жената, жалко за детето! Те са пострадалите.

Каква е ползата от неговото изцеление?

Изцелен ли е изобщо?

Ти си имал незряща майка. а аз съпруг виждащ "слепец" и всеки гледа на случая от неговия си опит.

Твоето превъплащение е майсторски направено, много си добър!

Чакам твоята ода на радостта!

Поздрави!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Има нещо, което не си уловила, като послание в разказа ми. Болестта му го прави егоист в живота му, това е единствената му защита в живота. Да така по-малко го боли. Тук си уловила смисъла на разказа ми, а добрината и грижите на жена му са символ - саможертва в името на неговото проглеждане. Тя доброволно отива в отвъдното, за да прогледне слепеца. Тя в случая е положителният герой на разказа, за което заслужава уважение и преклонение за саможертвата изцеление! Така е и в живота ни. В много случаи и мокрото дърво, изгаря покрай сухото...
Не оправдавам слепеца в никакъв случай. Щастливата развръзка, е че той проглежда, но с цената на какво..., на любовта и тишината в живота му.
Благодаря ти за прочита и коментара. Сърдечен поздрав. Радвам се, че разказа те е докоснал, а това е най-голямата награда за мене. Сърдечни поздрави от града на тепетата...
цитирай
9. mt46 - Поздрав!...
25.10.2014 12:58
Тъжен, силен разказ...
цитирай
10. aip55 - Тъжен, силен разказ. . . '''''''...
25.10.2014 13:17
mt46 написа:
Тъжен, силен разказ...

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Убийствено тежко е мрака за слепите хора.
цитирай
11. coacoa11 - Най-трудно е изцелението на душ...
25.10.2014 21:42
Най-трудно е изцелението на душата. Когато обичаш силно някого, винаги си готов да умреш за него и да му помогнеш да получи това, което най-много цени. В тази връзка не разбирам защо саможертвата на твоята героиня идва след отказа на любимия й да сключат брак. И защо изобщо държи на това и робува на криворазбрани морални устои?
Иначе разказът буди много размисли - често получавайки нещо, което много сме искали, губим друго, което сме имали, но не сме ценяли. И точно то, загубеното, впоследствие се оказва по-ценно за нас. Но не можем да обърнем времето и колелото на живота. Затова е хубаво да се приемаме такива, каквито сме, да се радваме на това, което имаме и да не страдаме прекалено за това, което не ни е дадено да притежаваме. Лошото е, че е трудно изпълнимо:)
Има и друга нишка в твоя разказ, която не искам да пропусна - детето. То е най-важното. Твоята героиня първо е майка, после - жена и любима. Няма право да оставя детето си сираче.
Обикновено съжаляваме хората с недъзи, а не хората, които живеят с тях. Безспорно на ощетените от съдбата им е трудно в живота. На близките им обаче понякога е по-тежко. Може би и твоята героиня не е могла да издържи повече на мъката да гледа любимия си нещастен. Умирайки, тя по-скоро спасява себе си...
цитирай
12. valben - Добре представен разказ, приятелю!
25.10.2014 21:50
Истински, неподправен, изстрадан и тъжен! Имаш моето одобрение. Нещо повече, приеми моите аплодисменти!
цитирай
13. aip55 - Най-трудно е изцелението на душ...
25.10.2014 22:29
coacoa11 написа:
Най-трудно е изцелението на душата. Когато обичаш силно някого, винаги си готов да умреш за него и да му помогнеш да получи това, което най-много цени. В тази връзка не разбирам защо саможертвата на твоята героиня идва след отказа на любимия й да сключат брак. И защо изобщо държи на това и робува на криворазбрани морални устои?
Иначе разказът буди много размисли - често получавайки нещо, което много сме искали, губим друго, което сме имали, но не сме ценяли. И точно то, загубеното, впоследствие се оказва по-ценно за нас. Но не можем да обърнем времето и колелото на живота. Затова е хубаво да се приемаме такива, каквито сме, да се радваме на това, което имаме и да не страдаме прекалено за това, което не ни е дадено да притежаваме. Лошото е, че е трудно изпълнимо:)
Има и друга нишка в твоя разказ, която не искам да пропусна - детето. То е най-важното. Твоята героиня първо е майка, после - жена и любима. Няма право да оставя детето си сираче.
Обикновено съжаляваме хората с недъзи, а не хората, които живеят с тях. Безспорно на ощетените от съдбата им е трудно в живота. На близките им обаче понякога е по-тежко. Може би и твоята героиня не е могла да издържи повече на мъката да гледа любимия си нещастен. Умирайки, тя по-скоро спасява себе си...


Ще започна да коментирам от тук:,, не искам да пропусна - детето"! Ами много си права, че детето е всичко ценно в един семеен живот. Не засегнах умишлено темата, защото разказа щеше да стане прекалено дълъг и щях да отегча четящите разказа, с трагедията на животът им.
В живота съм забелязал, че удари под кръста се получават винаги от хората, които са най-близо до тебе, от които и най-малко очакваш предателството.
Не съм критичен към героят ми, защото исках да предам неговото мислене, так както той го мисли, което пък не означава, че съм съгласен с него. Иначе нямаше да се разбере, до каква степен се проявява егоистичното му примитивно мислене в следствие на на неговата инвалидност.
Сложен казус Соасоа11!
цитирай
14. aip55 - Истински, неподправен, изстрадан ...
25.10.2014 22:45
valben написа:
Истински, неподправен, изстрадан и тъжен! Имаш моето одобрение. Нещо повече, приеми моите аплодисменти!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Излезна, че темата е много спорна, по отношение на героят ми. Човещината не на всеки му приляга в живота, като имаме предвид, колко са вече малко човеците около нас. За това съм описал по този начин, грубият и жесток начин на отношения на слепеца с близките му.
Валбен, аз съм виждал слепец да плаче със сухи сълзи, заради недъга му. Не можеш да си представиш, колко мъка има в тези сухи сълзи. Те извират от душата му, смущават всички около него, стресират, апелират нормално мислещите хора на съжаление към съдбата му. Колко е хубаво да сме добри, но не и по този начин, да жертваме и хората, с които живеем. Особено, когато разплакваме детското сърце!
цитирай
15. troia - Според
26.10.2014 11:36
мен няма по-страшно от духовната слепота. Физическият недъг е нищо спрямо нея. Всичко зависи от силата на човешкият дух. Има известни певци, музиканти, хора на изкуството, които живеят пълноценен живот и преодоляват своя недъг.
Твоят герой е със слаб характер!
Много реалистично си го написал. Ако не те познавах щях да си помисля, че това си ти.
Поздрави и приятна почивка!
цитирай
16. aip55 - мен няма по-страшно от духовната ...
26.10.2014 12:44
troia написа:
мен няма по-страшно от духовната слепота. Физическият недъг е нищо спрямо нея. Всичко зависи от силата на човешкият дух. Има известни певци, музиканти, хора на изкуството, които живеят пълноценен живот и преодоляват своя недъг.
Твоят герой е със слаб характер!
Много реалистично си го написал. Ако не те познавах щях да си помисля, че това си ти.
Поздрави и приятна почивка!

---------------------------------------------------------------------------------

Погледнато от литературна гледна точка, може и да се съглася полвинчато с теб, но духа на слепеца, колкото и силен да е, е нищо в сравнение с оковите на мрака, в които е поставен/наказан, за цял живот!
Не си схванала посланието на разказа ми, героят ми хич не е слаб, а егоистичното му отношение към хората са оръжието, което той защитава себе си! Слепеца трудно допуска в неговата зона компромиси със съдбата. 18 - години живях със сляпата ми майка и често съм бил свидетел на обидно трудният и коварен живот на слепите хора и за това съм го написал толкова реалистично, защото бях в коствен контакт с това обидено от съдбата общество.
цитирай
17. coacoa11 - Сложно е, Айп, като живота е сложно ...
26.10.2014 15:12
Сложно е, Айп, като живота е сложно :)
Може би не трябва да сме толкова критични към хората с физически недъзи. Там, където физически здравите тичат или летят, те пълзят или някой трябва да ги бута, за да оцелеят. Полагат такива неимоверни усилия за дребни, лесни за нас неща, че изобщо не можем да си представим. Трябва да са силни духом, за да преглътнат факта, че определена част от света за тях не съществува. Унижението да зависят от чуждата воля и бездушието на хората. Затова им дължим предварително прошка за кривиците в характера и за прищевките - просто ние трябва да сме по-силни, защото сме в по-облагодетелствано положение, без да сме положили и грам усилие за това и без дори да го оценяваме понякога.
Не са й стигнали силите на твоята героиня да живее нормален живот с един недъгав човек, без да има претенции към него. Не го е питала какво иска повече - топлината и любовта или светлината. Направила е вместо него този невъзможен избор и го е поставила пред свършен факт. И какъв е резултатът? Превърнала е в наказание това, което той най-много е ценял, най-голямата му радост. Наистина трябват редки умения, за да бръкнеш така зверски в душата на един толкова изстрадал човек.
Лесно е да умреш и да станеш герой, трудна е саможертвата цял живот да стоиш до любимия и да се мъчиш заедно с него. Който го може това, той е силният.
цитирай
18. aip55 - Сложно е, Айп, като живота е сложно ...
26.10.2014 16:07
coacoa11 написа:
Сложно е, Айп, като живота е сложно :)
Може би не трябва да сме толкова критични към хората с физически недъзи. Там, където физически здравите тичат или летят, те пълзят или някой трябва да ги бута, за да оцелеят. Полагат такива неимоверни усилия за дребни, лесни за нас неща, че изобщо не можем да си представим. Трябва да са силни духом, за да преглътнат факта, че определена част от света за тях не съществува. Унижението да зависят от чуждата воля и бездушието на хората. Затова им дължим предварително прошка за кривиците в характера и за прищевките - просто ние трябва да сме по-силни, защото сме в по-облагодетелствано положение, без да сме положили и грам усилие за това и без дори да го оценяваме понякога.
Не са й стигнали силите на твоята героиня да живее нормален живот с един недъгав човек, без да има претенции към него. Не го е питала какво иска повече - топлината и любовта или светлината. Направила е вместо него този невъзможен избор и го е поставила пред свършен факт. И какъв е резултатът? Превърнала е в наказание това, което той най-много е ценял, най-голямата му радост. Наистина трябват редки умения, за да бръкнеш така зверски в душата на един толкова изстрадал човек.
Лесно е да умреш и да станеш герой, трудна е саможертвата цял живот да стоиш до любимия и да се мъчиш заедно с него. Който го може това, той е силният.


Поздравление за коментара ти приятелко! Почувствала си идеята ми по- добре от мене,за разказа ми. От една страна слепите инвалиди са в правото си за помощ и социално подпомагане.
С право реагират на несгодите на живота, като агресивността не им е чужда, егоизма също, колкото и да не ни се вижда на нас зрящите,като бруталност.
От друга страна, хората, които живеят с тях, са наказан слугинаж, който не всеки може да преглътне. Повярвай ми, че когато писах разказа, ревах на няколко пъти.
Точно тази сложност исках да опиша и да предам, като послание/съвет към нас зрящите хора.
Възхитен съм от коментара ти! Виртуални прегръдки
цитирай
19. didoignatov - Отдавна не бях чел,
27.10.2014 10:28
нещо толкова затрогващо и истинско.

Аплодисменти, Ани!
цитирай
20. aip55 - нещо толкова затрогващо и истин...
27.10.2014 11:07
didoignatov написа:
нещо толкова затрогващо и истинско.

Аплодисменти, Ани!


Благодаря ти за откровението Дидо! Хубава седмица...
цитирай
21. injir - Аip55! :) Оказва се, че почти по едно ...
28.10.2014 11:02
Аip55! :) Оказва се, че почти по едно и също време сме били на един същи емоционален фотонен поток. Настроения...
цитирай
22. aip55 - Аip55! :) Оказва се, че почти по едно ...
28.10.2014 13:48
injir написа:
Аip55! :) Оказва се, че почти по едно и също време сме били на един същи емоционален фотонен поток. Настроения...


Така е в нашият блогов квартал, показваме даже и синхронизация в мислите ни....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481128
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031