Най - зле е безобидният човек,
той няма друго, освен добротата,
и, беззащитен, си върви полек,
додето пък на Дявола слугата

му пресече пожизнения път
и иска до земята да го срине,
а той с добро, наместо с гневен прът,
опитва се натам да го подмине.

Светът, приклещен в хитрости безброй
и във коварства неопитомени,
не се и сеща - време за прибой
ще прозвучи из цялата Вселена.

Ще помете избраните души
и никому отчет не ще да дава.
Доброто никога не се руши,
то винаги съдбовно надделява.

7 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА

в такава избистрена поетична формулировка. Казала си всичко Роси, при това убедително и категорично. Прибоят на вселената наближава и знаците за него са вече видими. Както е казано и в Откровението на Йоан, само едно събитие трябва да се случи преди това - да бъде попълнено числото на мъчениците. А то е наистина много голямо. Поздравявам те за силния ти стих!

Добри хора като Вацето и Чучето напълно се провалиха в живота. Но това не е нищо. Те още нищо не са видели... Тепърва ще им патят главите. Предстоят им големи изпитания. Кризата съвсем ще ги попилее...